Превод на оригиналният разказ на Алтара:
„Участвах в проект на Европейска доброволческа служба (EVS), организиран от Русенска асоциация в помощ на обществото и млаидте хора, озаглавен’The Happy Volunteers of Ruse — Going International’. Целта на проекта беше да събере международни доброволци от различни страни в град Русе, България, които да работят в местната общност заедно с жителите, за да организират и предоставят дейности на местните и да се интегрират успешно в района.
Времето ми в Русе продължи шест седмици и по време на престоя си там успях да се срещна и да обменя мнения с различни хора, които допринасят с нещо за обществото в Русе. Това включваше ученици, студенти, местни доброволци, собственици на бизнес, библиотечен персонал, учители и други международни EVS доброволци от различни проекти.
Един от най-запомнящите се и значими аспекти на проекта за мен беше курсът по английски език, който проведох за деца от местното училище. Това беше организирано съвместно с местната библиотека в Русе „Регионална библиотека Л. Каравелов“, където русенските ученици на възраст между 10 и 14 години бяха поканени да опреснят и развият своите умения по английски език с мен по време на лятна почивка от училище. С нашия сътрудник в библиотеката беше договорено курсът да бъде по-малко формален и по-интерактивен от уроците по английски език, които учениците посещаваха в училище. С това кратко описание използвах опита си от работа с деца и младежи, за да преподавам английски като чужд език, като същевременно използвах интерактивни, забавни и активни методи, които да ми помогнат в провеждането на курса.
Радвам се да кажа, че като цяло уроците бяха успешни. Учениците реагираха добре на дейностите и с удоволствие посещаваха курса. Имаше и много положителни отзиви от родителите на учениците, което беше много приятно да се чуе, заедно с положителни отзиви от персонала на библиотеката, с който работихме, за да проведем курса. Имаше обаче и предизвикателства при извършването на тези дейности, което означаваше, че не винаги беше лесно. Например способностите на всеки ученик варират. Някои ученици бяха доста напреднали, докато други знаеха само основен английски. Това създаде предизвикателство за мен, тъй като при подготовката на дейности трябваше да се уверя, че вземам под внимание способностите на всички ученици, за да могат дейностите да бъдат полезни за всички. Въпреки това, от предизвикателствата, пред които се изправих по време на курса, успях да науча как да се адаптирам към ситуации, за да гарантирам, че крайната цел все още е постигната. Помощта на местните български доброволци по време на курса беше от голямо значение и аз съм благодарна за техния принос.
Потапянето в българската култура беше друг много важен аспект от този проект. Заедно с другите доброволци по проекта имах удоволствието да бъда поканена в семейна къща, за да се насладим на традиционна българска вечеря. Събрахме се навън в една топла делнична вечер, разговаряхме и опитвахме уникална българска кухня. Едно от ястията, които ни сервираха, Питка, е визуално красив хляб, приготвен за накъсване и споделяне на събирания. Моят личен фаворит беше лютеницата. Това е дип на базата на домати, съчетан перфектно с хляб. Вечерта беше страхотно изображение на типа социална и спокойна вечер, която мнозина харесват в балканските страни.
Извън работата по проекта в Русе имахме възможността да напуснем града, за да открием други части на България. Тъй като Русе няма такъв, ние търсихме плаж, където да се насладим на слънчевите лъчи и да изживеем част от България, която все още не бяхме виждали. За целта пътувахме до Варна. Комбинацията от топъл пясък, океански бриз и греещо слънце направи много приятно пътуване за нас. Освен плажа, харесахме и посещението на музей, показващ всички видове „ретро“ предмети, за които можете да се сетите, от коли до детски дрехи. Музеят на восъчните фигури, който посетихме, ни възхити, тъй като бяхме изненадани колко реалистични са восъчните фигури.
По време на проекта научих, че училищата в България започват всяка учебна година с церемония по откриване. Бях поканена да присъствам на една в местно училище в Русе. Тук видях изпълнение на традиционни български танци и песни, както и речи от персонала на училището и регитиране на поезия от учениците. Забелязах също така, че училището беше покрито с цветя, които учениците подаряваха на учителите в знак на уважение и признателност. След като церемонията приключи, учениците се събраха със своите съученици и учители, за да дадат официално начало на учебната година.
Като цяло бих казал, че времето ми в Русе, България, беше невероятно изживяване. Научих много за страната и срещнах редица невероятни хора. Усвоих някои основни езикови умения (включително и да чета на български), научих и много за България, горда съм, че съм развила редица лични умения в някои области. Успях да придобия повече опит в преподаването и работата с млади хора, да бъда адаптивна и да живея и работя в чужбина.
Искам да благодаря на Русенска асоциация за предоставената ми възможност и опита, който натрупах.“
