Няколко истории на нашите участници от Младежкия обмен „This is The Road of Life“:
Имаше много дейности. За една от тях трябваше да застанем в кръг. Решихме да изиграем няколко игри с имена и няколко ice breakers, за да се опознаем малко по-добре и да споделим общи неща. По-късно в проекта всяка страна трябваше да подготви пиеса, за да покаже ситуацията в родната си страна относно безразсъдното шофиране. След това трябваше да представим данни и графики с информация за хората, засегнати от безразсъдното шофиране – смъртни случаи на година, наранявания, най-опасните градове и т.н. След това ни разделиха на няколко екипа, за да можем да измислим методи за намаляване на безразсъдно шофиране.
На 16 март координаторите ни организираха пътуване като част от свободния ден. Това ни позволи да се насладим на красивата кипърска природа и да изживеем острова както никога досега. Първо трябваше да прекараме известно време на плажа. Водата беше малко студена, но това не ни попречи да й се насладим и да влезем в морето. Малко по-късно излязохме на разходка по крайбрежната ивица, а морските вълни под нас се разбиваха в скалите. Видяхме много красиви плажове и дори една пещера под скалите, където си починахме. Кулминацията на нашето пътуване обаче настъпи, когато стигнахме до края на острова, който служи и за „края“ на европейския континент. Наслаждавайки се на спиращата дъха гледка на синята бездна, която се простираше пред нас.
Всеки ден учехме за културите на другия, просто докато общувахме, но имахме и междукултурни вечери, които бяха специално организирани за това. Всички участници бяха подготвили презентации и бяха донесли храна от своите страни. Всяка презентация беше уникална. Те включваха видеоклипове, народни танци и игри с награди. За съжаление не успяхме да видим полския, защото техният екип трябваше да напусне на втората вечер поради ситуацията с коронавирус. Ние избрахме нашата презентация да бъде забавна, без обичайните скучни исторически факти. Добавихме и малка викторина и завършихме с интересна игра за шест души (по един представител от всяка страна без България) по модела на „Музикални столове“ и всъщност всеки от публиката можеше да играе.
